Днес ще говорим за художествена гимнастика, наричана още олимпийска гимнастика, това е спорт, който включва набор от движения. В този случай тези движения изискват прецизност, сила, гъвкавост, ловкост, координация и баланс. Следователно контролът върху тялото е една от основните характеристики на тези спортисти. Ще научите по малко за всичко в гимнастиката:
История
Историята на художествената гимнастика е по-стара, отколкото предполагаме, смята се, че гърците са практикували различни движения и акробатика на някакво оборудване с цел постигане на физическо съвършенство. Така че гръцката гимнастика е била подготовка на тялото както за практикуване на други спортове, така и за военно обучение по онова време и се използва и днес. Немският педагог Фридрих Лудвиг Кристоф Ян е един от отговорните за превръщането на художествената гимнастика в спортна форма. Знаем, че той е основал клубове по гимнастика за млади хора, интересуващи се от спорта, а също така е създал няколко уреда, които се използват и до днес. По това време на гимнастиката се гледа като на опасна практика, така че Ян е арестуван и гимнастиката по това време е забранена.
Слава богу, че не допуснаха изчезването на този спорт, който в момента е един от най-важните на олимпийските игри. Така някои германци пренасят спорта в други части на Европа и по света. След това през 1881 г. е основана Европейската федерация по гимнастика, което води до консолидирането на този спорт. Така от 1896 г. художествената гимнастика присъства на олимпийските игри. Женската категория обаче е включена в Олимпийските игри едва през 1928 г. в Холандия и тогава жените започват да се състезават. Практикуването на художествена гимнастика пристига в Бразилия в края на 19 век и започва в южните щати. Което е отнесено в Бразилия от европейски имигранти. През 1858 г. в Санта Катарина е основано Gymnastics Society Joinville. Десет години по-късно друга организация от този тип е основана в Порто Алегре: Обществото по гимнастика в Порто Алегре.
След това той започва да практикува в Рио де Жанейро и Сао Пауло през 20 век. Те започват да тренират олимпийска гимнастика в клубовете в града. Първият национален шампионат се провежда през 1950 г. между спортисти от Сао Пауло, Рио де Жанейро и Рио Гранде до Сул. На 25 ноември 1978 г. е създадена Бразилската конфедерация по гимнастика (CBG), органът, отговорен за спорта в страната. След това се присъединява към Международната федерация по гимнастика (FIG), отговаряща за организирането на световни състезания. Първото бразилско олимпийско състезание се провежда в Москва през 1980 г. Оттогава този спорт се разраства в страната.
правила
Художествената гимнастика се фокусира върху усъвършенстване на движенията. След това последователно гимнастичките изпълняват поредица от движения, които се случват на оборудването и на пода.
Устройствата са:
В допълнение към движенията на пода и скоковете, извършвани от гимнастички, олимпийската гимнастика има няколко уреди. Гимнастичките използват вид шина на ръцете си, за да изпълняват тези движения. Във всяка категория използваната екипировка е различна, за мъжете има едни, а за жените има други. По този начин за женската практика основните устройства са:
- Асиметрични щанги – гимнастичка в събитието на асиметрични щанги
- Balance Bars – гимнастичка на балансиращи щанги
- Скок и земя – И жените, и мъжете изпълняват земни движения и скокове.
За мъжката практика основните устройства са:
- Кон с накрайници – гимнастичка, изпълняваща движения на кон с накрайници
- Халки – Гимнастичка на халки
- Успоредка – гимнастичка в дисциплината на успоредка
- Фиксирани щанги – гимнастичка в събитие с фиксирана щанга.
Гимнастичка след скок
В теста на пода, завъртания, скокове, стъпки и акробатични движения се изпълняват от двете групи и те не могат да надхвърлят лимита на корта с квадратна форма с размери 12 метра на една страна. Мъжете имат 70 секунди за изпълнение на движенията. Жените, от друга страна, имат 90 секунди. В соло дисциплината жени има музикален фон, докато в соло дисциплината мъже няма музика, която да придружава движенията.